Да си поговорим за: Ангора или "целта оправдава средствата".

Здравейте.
Днес искам да отделим внимание на една изключително болна тема, бих я нарекла дори извратена. Поредната човешка перверзия, перифразираща "Целта оправдава средствата". Разбира се, в случая целта е задоволяване на нечии капризи и... повече пари.
А средствата... за тях малко по-надолу.

Вълната/Преждата с наименованието Ангора е изключително високо ценена, тъй като не само е 8 пъти по-топла от вълната, идваща от овце, а и значително по-лека. Рядко се използва в чист вид, защото е скъпа и нееластична, затова се смесва с акрилни влакна. Ангора се използва често при производството на пуловери и костюми.

Ангора се добива от ангорски зайци - съществуват изключително много видове, като 4 са признати официално от ARBA (American Rabbit Breeders' Association) - (преведено) английска, френска, гигантска и сатенена, които се различават по цвета на козината, теглото, количеството на добиваната вълна и метода на отглеждане. Ангорските пухчовци всъщност са били отглеждани от френските кралски семейства в средата на 18-ти век, а по-късно се разпространяват към Европа и Америка. В цивилизована част от света зайчовците се кръстосват с цел получаване на нови породи, участват в изложби и подлежат на строги изисквания - точно като кучета :)

За съжаление обаче, масовата част от ангората, която откриваме в дрехите си, се произвежда в нецивилизованата част, а именно Китай. Не е изненадващо, предвид отсъствието на каквито и да било ограничения и санкции по повод отношението към животните.

В китайските ферми за зайци животните се отглеждат натъпкани в клетка, лишени от всякакъв комфорт. На всеки три-четири месеца, колкото е необходимият период за израстване на нова козинка, биват изваждани от клетките, разпъвани на машини с цел да не мърдат и оскубвани. Очевидно това варварство има своите предимства пред други методи - по-малко guard hair отколкото при изчеткване, бръснене и събиране на падналата в клетката вълна. Доколкото разбрах, guard hair се нарича най-горната част на косъмата, която е оцветена и предпазва животинчето от неблагоприятни влияния на околната среда.

В клипа може да видите методиката по-точно. Категорично не препоръчвам гледането му на чувствителни хора, гледането е изцяло на ваша отговорност. Не мога да опиша потреса и отвращението, което изпитах, виждайки снимка на оскубан заек. Физическата реакция беше моментална - падане на кръвното, задушаване и повдигане. От клипчето успях да стигна до 27-мата секунда преди да се разтреперя и да разплача.

Тук можете да оставите името и имейла си, за да се привлече вниманието на French Connection върху факта, че мъчението на животни не е модерно и със сигурност не е оправдано.
French Connection e масивна франчайз верига магазини за дрехи в Англия, Канада и Америка.

Немалко компании вече се отказаха от артикули, в чиито състав е включена ангора - примери за това са ASOS, New Look, Calvin Klein, Tommy Hilfiger, Marks & Spencer, H&M, C&A.

Коментара и решението оставям на вас.

Homemade granola

Какво е гранола?

Гранола е решението за всички, които не обичат мюсли!

Гранола винаги е ужасно вкусно и обикновено се възприема за здравословна закуска или похапване! 

Намерили пазарна ниша, естествено, куп производители заляха пазара с гранола - всички малки барчета като Корни и производните се наричат granola bar. Изведнъж тревогите на загрижените за фигурата си изчезват - те просто влизат в близкия магазин и грабват едно барче, убедени, че са ударили джакпота с нещо толкова вкусно, обикновено евтино и на всичко отгоре - здравословно! Да, ама не. Умеещите да разчитат етикети бързо проумяват, че в това нещо няма нищо полезно... Ако наистина "човек е това, което яде", аз отказвам да съм евтино барче, пълно със захар. 

Съответно решението идва само - защо да не си направим сами гранола? Точно по наш вкус и с ясното съзнание, че знаем какво ядем!

2 ingredient pancakes

Късна съботна сутрин, лежерно събуждане в леглото... до момента, в който рецепторите ти не доловят неповторимото ухание на масло, домашно сладко, сирене... палачинки! Напълно буден скачаш от леглото и се запътваш към кухнята, забравяйки дори да си измиеш очите.

Тази идилична картинка е един от най-любимите ми детски спомени. Тайната рецепта на татко винаги се получаваше идеално и предизвикваше обилно слюноотделяне още докато чаках и последната палачинка да стане готова, за да получа разрешение да ги нападна!

Homemade Raffaello vol.1

Преди няколко дни моята така миличка силна половинка, знаейки колко много обичам всички благинки за душата, предложи да си направим домашен еквивалент на любимите ми бонбони Рафаело. Внимателно проучихме рецептата на Супичка и купихме всички продукти, но по една или друга причина нямахме време да ги направим до вчера вечерта. Рецептата, както се вижда, е напълно елементарна, но от сместа, която се получи при нас, нямаше никакъв шанс да успеем да оформим топчета. Затова два пъти добавях още кондензирано мляко и на няколко пъти малки дозички масло.

В края на краищата, ето и окончателните количества продукти:
около 620 мл кондензирано мляко
125 грама масло
2 пакетчета ванилия по 0.2 гр
4 супени лъжици захар
около 180 грама стърготини + още за овалване.

Нашите пропорции доста повече се доближават до тази рецепта.

За добавени допълнително продукти захарта определено дойде малко и топчетата може да не са достатъчно сладки за някои от вас. По мое мнение и кокосовите стърготини са в повечко. Въпреки това бонбоните се получиха доста вкусни!
Лошата новина е, че рецептата явно е до напасване и няма сигурно пропорции, но добрата е, че лесно може да добавите това-онова в последствие, както направихме ние - за всеки случай обаче стоплихме и млякото, и разтопихме маслото, за да сме сигурни, че няма да има ексцесии при смесването на топли и студени продукти. А аз все си мисля, че за да се постигне истинския вкус, в "тестото" трябва по някакъв начин да се вмъкнат и вафлички, но не да се замесват с другите продукти, защото оригиналните бонбони Рафаело имат изключително мек център.
Освен тези две рецепти в интернет има още доста, така че може да опитате и други варианти.

  В случай на наистина сполучливи топчета, много ще се радвам да оставите коментар с използваната рецепта!

Goodbye, 2013!

Мислех, че съм единствената, която обича да посвещава последните дни от изминалата година на равносметка за случилото се през нея. След прочита на немалко публикации от този тип се оказа, че далеч не е така, тоест този пост няма да е нещо уникално и невиждано, но просто няма как да пропусна тази си традиция.

Изминалата година беше ключова за мен, белязана главно от завършването на гимназия и съпътстващите емоции и събития. Първата половина беше изцяло заета от балансирането между подготовка за матури, планирането на абитуриентския ми бал и уточняване на всевъзможни подробности за кандидатстването. В края на краищата, всичко протече идеално, независимо от първоначалните притеснения. Важен урок занапред е, че добрата организация винаги изиграва своята роля.
Матурите - в частност тази по български - бяха издържани достойно въпреки факта, че материалът по литература за последните две години трябваше да бъде усвоен само през 12-ти клас. Снимки от бала може да видите в този пост - за да не се повтарям, ще кажа само, че преживяването беше страхотно. Кандидатстването протече безпроблемно въпреки притискащите крайни срокове и на 8 август бях приета в изключително реномирания университет Манхайм, Германия със специалност бизнес администрация. Изключително знаменателно събитие за годината, което може да бъде надминато единствено от евентуалното завършване след 3 години.

Последните месеци на годината бяха и първите месеци в доста области - в живота като студентка, в живота в друга държава с различна култура и манталитет, в живота сама.
Била съм в Германия вече два пъти, дори съм живяла за няколко дни в немско семейство, но усещането е съвсем различно, когато напускаш родината си с еднопосочен билет. Доста от познатите ми изпитаха тази емоция, някак се случи така, че ужасно много мои връстници напуснахме България, за да търсим... знам ли? По-добро образование, шанс, реализация, късмета си, както се казва. За някои това е изключително тежък момент и периодът на свикване е доста дълъг, за мен... е глътка свеж въздух, вероятно защото не усещам гимназиалния живот като период, който е допринесъл значително за развитието ми. Психически се подготвях да напусна България от години, съответно раздялата със семейство и приятели е трудна, но очаквана. Промяната е нещо, което приветствам - дали заради зодията, дали защото дълбоко вярвам, че калява характера, дали заради народната поговорка "Дървото се извива дорде е младо", но смятам, че сега е времето за смели решения и коренни обрати. Период на свикване почти нямах, веднага открих хора, с които си допадам; германският манталитет ми допада доста повече от родния; ясно изразеният интернационален характер на университа е просто манна небесна за жаждата за опознаване на различни култури; а живеенето сама безспорно развива умения като организираност и самостоятелност. Научих се да се наслаждавам на собствената си компания и да ценя моментите, в които оставам насаме със себе си. Това е доста полезен урок за мен.
Естествено, трудностите в учебен план няма как да бъдат избегнати. Ученето е ужасяващо много, а българската гимназиална практика на "Дай да оставим всичко за последния момент" далеч не помага. Средата е изключително мотивираща, предизвикателствата - безброй. Имам усещането, че ако успея да се справя с това, няма да има неща, които да представляват пречка за мен занапред.
Ще използвам ваканцията, за да събера всички впечатления на едно място и да ви ги опиша, предполагам, че ще е интересно - особено за тези, на които предстои подобна промяна или пък все още не са решили в каква посока да поемат в живота си :)

В емоционален план годината беше доста колеблива. Разочаровах се доста пъти, понякога и от близки хора. Окончателно затворих кръга си на най-близки хора и спрях да се опитвам да полагам безмерни усилия, за да спечеля някого като такъв. Отбелязвам си, че е въпрос на мъдрост да знаеш кога да продължиш с дадено начинание и кога да се откажеш - разбира се, това се отнася и до отношенията с околните. Все още прощавам прекалено лесно чужди грешки спрямо мен, а размишлявам прекалено дълбоко и драматично за собствените си, но не съм сигурна дали е добре да се опитвам да променям това. Вярвам, че "човъркането" в минали ситуации и анализирането на възможните алтернативи и мотивите за собствените действия може да е болезнено, но изключително важно за утвърждаването на една по-добра личност.
През последните месеци завързах доста близко и обещаващо приятелство и няколко доста интересни познанства, нямам търпение да видя как ще се развият. Тези малки успехи са достатъчни да оправдаят всички негативни емоции.

През 2013-та успях да открия нови страсти - запалих се доста по кулинарните експерименти, което беше добра подготовка за самостоятелния живот, който водя; открих и продължавам да откривам неизчерпаеми източници на мотивация като книгите на Робърт Кийосаки, с които планирам да ви занимая съвсем скоро; а в последните дни на годината се завърнах към една забравена любов, а именно четенето. Набелязала съм си немалко книги, които си заслужават вниманието. Звучи безкрайно странно, но през изминалата година нямах възможност за странични четива - къде от липса на време, къде от липса на добра организация.
Именно нейното развитие е нещо, което неизбежно очаквам да се случи през тази година. Започвам 2014 с доста очаквания и цели, които, разбира се, намериха израз в един от така любимите ми списъци тип to-do list.

Имам нужда от още малко време преди да приключа с него окончателно, затова ще ви го представя в следващ пост :) Надявам се да сте харесали моята равносметка за 2013 въпреки егоистичния характер на публикацията, хаха :) Лично аз чета подобен тип публикации с голям интерес, дано и за вас да е било така!

Портокалови мъфини с шоколадов ганаш

Честита Нова година на всички!

Пожелавам ви любими хора, с които да споделите най-хубавите си моменти и които да ви подкрепят в най-лошите; смелост да следвате мечтите си; мъдростта да знаете кога да се откажете и кога да продължите; воля и целеустременост, за да се справите с възникващите по пътя препятствия! И, разбира се, малко късмет, за да върви всичко по вода!

Първият пост за новата година ще е отново на кулинарна тематика - портокаловите мъфини с шоколадов ганаш са другият десерт, който занесох на новогодишното парти, и, както се оказа, са главозамайващо вкусни! Съчетанието от ненатрапчивия аромат на портокал и вече доказания като всеобщ фаворит шоколадов ганаш определено е наслада за вкусовите рецептори, а с малко старание - и за окото :)

Рецептата е базова и подлежи на вариации. Вместо шоколадов ганаш може да се добавят парченца шоколад в тестото и да се разтопят по време на печенето - резултатът е страхотен! Сушени плодове или ядки също биха променили вкуса. Би могло да се приготви и глазура с портокал или ванилов крем. Нямам търпение да експериментирам, защото, както ще се убедите, рецептата е лесна, бърза и вкусна - точно според девиза на блога.

Необходими продукти за портокалови мъфини с шоколадов ганаш:

2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1 пакетче бакпулвер (10 гр)
1/2 ч.л. сол
4 с.л. настъргана портокалова кора - количеството може спокойно да бъде увеличено
1/2 ч.ч. смес от разтопено масло и олио
3 с.л. прясно изстискан портокалов сок
1-2 пакетчета ванилия
1 яйце
200 гр кисело мляко

За ганаша: течна животинска сметана, масло и натурален шоколад на око - трудно е да се дадат пропорции, защото мъфините могат да бъдат намазани с доста уклончиво количество. Целта е гъст и тъмен шоколадов крем. Нещо като 300-400 мл сметана и 2 шоколада ще свършат работа, мисля.

За украса: парченца кандиран портокал, който майка ми донесе от Испания. Тъй като не се намира в България, може да бъде заменен с начукани лешници или бадеми, различни поръски като перлички, сърчица, точки на Др Йоткер или просто настъргана на едро кора от портокал :)

Начин на приготвяне:

1. Яйцето, захарта и солта се разбиват на ръка. Постепенно се добавят сокът от портокал, настърганата кора, ванилията и киселото мляко.

2. Брашното и бакпулверът се пресяват и се добавят на порции към мократа смес.

3. Формичките за мъфини се пълнят на 2/3 и се пекат на 170° с вентилатор за около 20-25 минути. Аз използвах мини формички и от това количество се получиха около 30 мъфина.

4. Сметаната се разбива с миксер, след което се добавят на струйка предварително разтопените на водна баня шоколад и масло. Оставя се да се охлади и леко да се втвърди - на терасата или в хладилник, но е много важно през 5-10 минути да се разбърква, за да не хване коричка. Когато кремът постигне желаната гъстота, може да се шприцова или да се намаже с лъжичка. Аз избрах второто, на което и се дължи по-непринуденият им вид :) Накрая украсете и мъфините са готови!

Лесно, бързо и страшно вкусно! Неслучайно мъфините са един от любимите ми десерти. Мога да бъда изкушена с чийзкейк, тирамису или панакота, разбира се, но те не могат да се сравняват с мъфините по "лесност" на приготвяне!
Тъй като обаче все още съм в България и разполагам с време и удобна кухня, смятам да приготвя и някое от тези три, току виж се оказало по-лесно отколкото предполагам!

Ще се радвам, ако съм успяла да изкуша някой от вас да пробва тези невероятни портокалово-шоколадови изкушения. Споделете отзиви, ако е така, а предложения за подобрения също са добре дошли :)