Мислех, че съм единствената, която обича да посвещава последните дни от изминалата година на равносметка за случилото се през нея. След прочита на немалко публикации от този тип се оказа, че далеч не е така, тоест този пост няма да е нещо уникално и невиждано, но просто няма как да пропусна тази си традиция.
Изминалата година беше ключова за мен, белязана главно от завършването на гимназия и съпътстващите емоции и събития. Първата половина беше изцяло заета от балансирането между подготовка за матури, планирането на абитуриентския ми бал и уточняване на всевъзможни подробности за кандидатстването. В края на краищата, всичко протече идеално, независимо от първоначалните притеснения. Важен урок занапред е, че добрата организация винаги изиграва своята роля.
Матурите - в частност тази по български - бяха издържани достойно въпреки факта, че материалът по литература за последните две години трябваше да бъде усвоен само през 12-ти клас. Снимки от бала може да видите в този пост - за да не се повтарям, ще кажа само, че преживяването беше страхотно. Кандидатстването протече безпроблемно въпреки притискащите крайни срокове и на 8 август бях приета в изключително реномирания университет Манхайм, Германия със специалност бизнес администрация. Изключително знаменателно събитие за годината, което може да бъде надминато единствено от евентуалното завършване след 3 години.
Последните месеци на годината бяха и първите месеци в доста области - в живота като студентка, в живота в друга държава с различна култура и манталитет, в живота сама.
Била съм в Германия вече два пъти, дори съм живяла за няколко дни в немско семейство, но усещането е съвсем различно, когато напускаш родината си с еднопосочен билет. Доста от познатите ми изпитаха тази емоция, някак се случи така, че ужасно много мои връстници напуснахме България, за да търсим... знам ли? По-добро образование, шанс, реализация, късмета си, както се казва. За някои това е изключително тежък момент и периодът на свикване е доста дълъг, за мен... е глътка свеж въздух, вероятно защото не усещам гимназиалния живот като период, който е допринесъл значително за развитието ми. Психически се подготвях да напусна България от години, съответно раздялата със семейство и приятели е трудна, но очаквана. Промяната е нещо, което приветствам - дали заради зодията, дали защото дълбоко вярвам, че калява характера, дали заради народната поговорка "Дървото се извива дорде е младо", но смятам, че сега е времето за смели решения и коренни обрати. Период на свикване почти нямах, веднага открих хора, с които си допадам; германският манталитет ми допада доста повече от родния; ясно изразеният интернационален характер на университа е просто манна небесна за жаждата за опознаване на различни култури; а живеенето сама безспорно развива умения като организираност и самостоятелност. Научих се да се наслаждавам на собствената си компания и да ценя моментите, в които оставам насаме със себе си. Това е доста полезен урок за мен.
Естествено, трудностите в учебен план няма как да бъдат избегнати. Ученето е ужасяващо много, а българската гимназиална практика на "Дай да оставим всичко за последния момент" далеч не помага. Средата е изключително мотивираща, предизвикателствата - безброй. Имам усещането, че ако успея да се справя с това, няма да има неща, които да представляват пречка за мен занапред.
Ще използвам ваканцията, за да събера всички впечатления на едно място и да ви ги опиша, предполагам, че ще е интересно - особено за тези, на които предстои подобна промяна или пък все още не са решили в каква посока да поемат в живота си :)
В емоционален план годината беше доста колеблива. Разочаровах се доста пъти, понякога и от близки хора. Окончателно затворих кръга си на най-близки хора и спрях да се опитвам да полагам безмерни усилия, за да спечеля някого като такъв. Отбелязвам си, че е въпрос на мъдрост да знаеш кога да продължиш с дадено начинание и кога да се откажеш - разбира се, това се отнася и до отношенията с околните. Все още прощавам прекалено лесно чужди грешки спрямо мен, а размишлявам прекалено дълбоко и драматично за собствените си, но не съм сигурна дали е добре да се опитвам да променям това. Вярвам, че "човъркането" в минали ситуации и анализирането на възможните алтернативи и мотивите за собствените действия може да е болезнено, но изключително важно за утвърждаването на една по-добра личност.
През последните месеци завързах доста близко и обещаващо приятелство и няколко доста интересни познанства, нямам търпение да видя как ще се развият. Тези малки успехи са достатъчни да оправдаят всички негативни емоции.
През 2013-та успях да открия нови страсти - запалих се доста по кулинарните експерименти, което беше добра подготовка за самостоятелния живот, който водя; открих и продължавам да откривам неизчерпаеми източници на мотивация като книгите на Робърт Кийосаки, с които планирам да ви занимая съвсем скоро; а в последните дни на годината се завърнах към една забравена любов, а именно четенето. Набелязала съм си немалко книги, които си заслужават вниманието. Звучи безкрайно странно, но през изминалата година нямах възможност за странични четива - къде от липса на време, къде от липса на добра организация.
Именно нейното развитие е нещо, което неизбежно очаквам да се случи през тази година. Започвам 2014 с доста очаквания и цели, които, разбира се, намериха израз в един от така любимите ми списъци тип to-do list.
Имам нужда от още малко време преди да приключа с него окончателно, затова ще ви го представя в следващ пост :) Надявам се да сте харесали моята равносметка за 2013 въпреки егоистичния характер на публикацията, хаха :) Лично аз чета подобен тип публикации с голям интерес, дано и за вас да е било така!
Няма коментари:
Публикуване на коментар